Описание
Люпенето на семки открай време си е опасна краста. Модерната офис култура обаче като че започва да изкоренява този иначе нелицеприятен навик. Хубавото в случая, е че печеният слънчоглед далеч не е така полезен както суровия, така че любителите на семките ще спечелят. Истински здравословното място на слънчогледовото семе следва да е в плънката на поръсен с рибено масло зеленчуков джоб с пилешко, а не в пепелника. Просто пример. Опитайте!
Слънчогледът (Helianthus annuus, Compositae) е едногодишно културно растение, отглеждано основно заради богатите си на мазнини семена. Подобно на картофите и доматите слънчогледът произлиза от Централна и Южна Америка и по-точно между западното крaйбрежие на днешно Перу и централно Мексико.
Най-ранните екземпляри на култивиран слънчоглед датират от 2600 г. пр. хр. в земите на днешно Мексико. Смята се, че още в началото на отглеждането на слънчогледовото растение към него се е прикрепил култът към Слънцето, заради рядката способност на слънчогледа да „се оглежда“ в него от сутрин до мрак. За биолозите това е хелиотропизъм – механизъм, който подпомага растението да получава повече слънчева светлина, благодарение на специални моторни клетки. Постепенно ползата от слънчогледа била разпространена в южната част на Северна Америка (днешен Тексас), цяла Централна Америка и северната част на Южна Америка.
Някои изследвания смятат, че когато пристигнали конкестадорите, видели враг в лицето на слънчогледа, понеже местните коренни жители свързвали големите „златни пити“ с култа към Слънцето, това ги обединявало и ги правило устойчиви към новата Вяра. Смята се, че това е насърчило испанските завоеватели да въведат забрани върху отглеждането на слънчоглед в контролираните от тях територии.
Слънчогледът пристига в Европа още през 16 век, когато, освен семената му в кралските хранилища на Велика Испания, са донесени и много религиозни артефакти – златни слънчогледови статуетки. След култивирането му в Испания, търговците го разпространяват из Европа. Победата на слънчогледовото семе над наситените мазнини обаче се случва в Русия през 19 в., когато за кратко време културата става основен маслодаен продукт в Царска Русия. У нас култивирането на слънчогледа започва в началото на 20 в., малко след което слънчогледовото семе става най-отглежданата маслодайна култура в страната.
Днес слънчогледът е третата по мащаб на производството маслодайна култура в света след соята и рапицата. Водещи производители са Китай, страните от бившия Съветски блок, начело с Русия и Украйна, Аржентина, а също и Франция, Австралия и др.. Интересен и малко известен факт е използването на слънчогледа за премахването на тежки метали от почвата из засегнатите територии около избухналата ядрена централа в Чернобил през 1986 г..
Видове слънчоглед
Известни са около 100 разновидности на слънчогледа, повечето от които са диворазтящи. Като културни растения се отглеждат само два: културният слънчоглед Helianthus annuus L. и топинамбурът, наричан още ерелмаз – Helianthus tuberosus L. Различните сортове на „културния“ слънчоглед се култивират според предназначението си: за маслодайна култура, за фураж, за семена, за декорация и др. Маслодайните сортове се делят според разпределението на състава на мастните киселини в семената на стандартни (преобладава линолова к-на) и олеинови (преобладава олеиновата мастна киселина.
Продукти от слънчоглед
- Сурови семена
- Слънчогледово масло
- Кълнове от слънчогледово семе
Здравословни ползи
- Суровите семена са отличен източник на витамин Е и В1, като доставят и също така умерени количества от витамините В5 и В9.
- Горепосочените дават допълнително минералите манган, магнезии, селен, мед и фосфор.
- Богати са на омега 6 и омега 9 есенциални мастни киселини.
Здравословни рискове
Слънчогледовите продукти се приемат за генерално безопасни. Няма регистрирани алергии, свързани със слънчогледови храни, което ги прави безопасни дори към хора със високо чувствителна имунна система, тъкмо напротив. Големите дози омега 6 и омега 9 есенциални мастни киселини в състава на слънчогледовото олио и в сушените семена подтискат възпалителните процеси. Въпреки това суровите семена и студено пресованото масло са склонни към гранясване. Токсините на гранясалите слънчогледови продукти може да предизвикват алергични симптоми и отравяния у консумиралите ги по непредпазливост.
Как да изберем слънчогледови семки и слънчогледово масло?
Като страна производител у нас слънчогледовите семки може да се намерят в изпечено състояние: с или без сол и мазнина, белени или изпечени, в сушено състояние. Ако купувате сушени и непечени семена, избягвайте семките с пожълтяла щлюпка, те най-често са гранясали отвътре. По диетичните магазини можете да намерите и пакетирани кълнове от слънчоглед, които имат превъзходен вкус и са пълни с витамини и минерали. Когато купувате такива, обезателно проверете срока на годност, съхранявайте ги в хладилник и ги консумирайте в кратък срок след отваряне.
Пазете суровите и сушените слънчогледови семена в хладилник, в противен случай те ще гранясат до дни.
Идеи за използване на слънчогледовите семки
- *Сурови/сушени семена: в салати, в каши, в зеленчукови джобове
- Слънчогледови кълнове: в салати, в задушени зеленчукови блюда, като гарнитура към риби
Хранителна стойност в 100 грама суров слънчоглед:
Енергийност: 585.3kcal
Протеини: 23.4g
Мазнини: 48.7g
Въглехидрати: 15.0g
Фирби: 5.7g