Леблебия на жар

3.00 лв.12.50 лв.

Леблебия на жар, без сол

Произход: Турция – леблебията е мека и изключително приятна за ядене

Код: Леблебия на жар - лукс ВНОС Категория: Етикети: ,

Описание

Полезно за:

• клетъчното възстановяване на организма
(тъй като е добър източник на протеини)
• имунитета
• сърцето
• поддържане на здрава кожа и коса
• подобрява функциите на тимуса
(заради съдържанието на цинк)
• има естрогеноподобен ефект
• потиска образуването на тумори
(Тъй като е полезен източник на изофлавони)
• афродизиак

 

Бобово растение, отглеждано заради необикновените си семена с форма, напомняща овнешка глава с птичи клюн. Трето по популярност в света бобово растение след граха и фасула.

жълти зърна нахут

100 г нахут – 54 kcal

Съдържа белтъчини, баластни вещества, фосфор, калий, витамин C, провитамин A, калций, желязо.

 

Енергийно зрънце

Съдържа целулоза, който влияя върху правилното функциониране на храносмилателната система, състоянието на сърцето и благоприятстват за стабилизиране на нивото на кръвната захар. Консумацията на нахут доставя на организма енергия, която се използва постепенно, без да води до повишаване на нивото на кръвната захар.

 

Зърното завладява света

 

Нахутът произхожда от Близкия Изток, откъдето пристига в Северна Африка и Индия. Финикийците го пренасят в Испания. Триумфалното си шествие из Европа приключва в басейна на Средиземно море, тъй като се нуждае от сух и топъл климат. Испанците пък го закарват в Америка. Нахутът намира приложение в мексиканската, испанската, италианската и индийската кухня. Той обаче е преди всичко символ на ориенталската кухня.

Вместо месо

Благодарение на високото съдържание на белтъчини той се използва като заместител на месото във вегетарианската диета.

 

 жълти зърна нахут върху бели краставички ?
…по сто начина

Пътешествениците и туристите могат да се изненадат от разнообразието на форми, под които нахутът се появява на трапезата. В арабските страни той е основна съставка на характерните за кухнята на този регион на света ястия, като например: хумус (паста), фалафел (кюфтенца) или кус-кус. Смила се също на брашно, което се добавя към сосове или се използва за приготвяне на заместител на кафе. Прибавя се също към супи и салати. В Индия и Пакистан младите шушулки се консумират цели. В ориенталската кухня е разпространена печената леблебия.

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Състав на нахут

Варен нахут

– Лецитин

– Фосфор

– Калий

– Витамин В1, В2, В6, В9, РР, А.

– Витамин С – варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.

– Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.

– Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .

– Аминокиселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:

Протеин – 19 г, Въглехидрати – 60 г, Мазнини – 6 г

Минерали: Калций – 100 мг, Желязо – 6 мг, Магнезий – 115 мг, Фосфор – 366 мг, Калий – 875 мг, Натрий – 24 мг, Цинк – 3 мг, Мед – 0.8 мг, Манган – 2 мг, Селен – 8 мг

Салата боб и нахут

Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието Кала Чана.

Основно обаче има два вида леблебия – деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида „Деси“ дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. „Кабули“ дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Избор и съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.

Ако закупувате суров нахут разгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахут може да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Готвене на нахут

Хумус

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафели). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия.

От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.

Рецепти с нахут

Ползи от нахута

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цвета на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавици. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Леблебия

Вреди от нахута

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подагра и отлагане на камъни в бъбреците.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Допълнителна информация

Тегло Няма
Грамаж

0.200 кг., 0.500 кг., 1 кг.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Леблебия на жар”